1-

Живей с опората на всички
сънувай неговия сън
и ако си отрекъл всичко
повикай слънцето навън!

Живей, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
разкъсвай думите на срички,
за да не попаднеш в техен плен!

Живей дори да си излишен,
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба!

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей,
дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, живей!!!

-2-
Жестоко е, но хубаво и бяло,
в кръвта ми сол вълната впръсва
или морето в мен се е събрало
и дявола в душата ми възкръсва.

Жестоко е, но болката е дива
безумо дива в черна красота,
кръвта ми е отрова от коприва
в морето зло втъкала се сега.

Красиво е, и отново аз изгарям,
на облаците нежния кожух
и тичайки с морето разговарям,
жестоко е, но искам да сам дух.

И тишина от пясък сътворена,
косата ми е в пяна от вълни.
Дали съм мида бисерна, родена?
Жестоко е, но трябва да боли.

Очите ми измамата поръсват,
с ръце държа горчивото небе
и дявола в душата ми възкръсва.
Обичам те! Той няма да ме спре!

-3-
Превземай всичко що ти пречи,
гасни дори, ала живей,
бъди човек, а не човече,
гори, но никога не тлей!

Печал и милост не признавай,
гранит бъди, сърце от мраз.
Едничка власт в свата признавай,
власта на своето могъщо АЗ!

ОТКЪС ОТ ТВОРЧЕСТВОТО НА
ДАМЯН ДАМЯНОВ

-4-
Лъжа ли беше първата ти ласка ?
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй всяка нощ на сън ме стряска
Един копнеж роден,но не живал?

Не си отивай!Чуваш ли,не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си,ни мене не залъгвай,
Че ще ни срещне някога света!

Светът е свят!И колкото да любим,
И колкото да плачем и скърбим,
Като деца в гора ще се изгубим,
Щом за ръце със теб не се държим.

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моя глас?
Ще викаш ти,гласът ти ще се връща
И може би не ще го чуя аз.

-5-
Може би вече няма да те видя,
Да усетя твойта топлина,
Няма да мога да попитам
Аз ли съм любимата жена.
Още от първата ни среща
Пулсът ми така лудо заби,
Сърцето ми, което ти открадна
-6-
ДРУГИ

ОБИЧ

Аз те чакам, мила моя, с вдъхновение,
пак при мен да дойдеш ти
и сърцето напява със вълнение:"
Ела ме, скъпа, прегърни!"

И за този светъл миг мечтая,
моя мила тайнствена любов,
и от все сърце го аз желая,
в този пуст живот суров!

И времето не ще измиеобраза,
във който съм пленен,
а само истински ще се разкрие –
искрената обич в мен!

-7-
ЛЮБОВ
(Превод от А.С.Пушкин)

Обичах те и сам не знам,
може в мен все още да тлее любовта,
но нека тя не те тревожи
,да те печеля с нищо аз неща!

Обичах те безмълвно,безнадеждно,
от ревност мъчен,мъчен от тъга,
обичах те тъй искрено, тъй нежно
,дано да те обича друг така!

-8-

Пакси плакала нали?
Не свивай рамене в досадата.
Аз зная, много те боли,
но някога и щастието страда.

Аз дълго ще плача за тебе,
ще чакам дълго в нощта,
ще чакам любимата фея,
която дари любовта.

-Как се казваш?
-Любов.
-Какво правиш?
-Обичам.
-Всички ли ?
-Не,само теб.

Едно момиче те обича,
но ти не си разбрал това,
погледнеш ли го в очите
ще разбереш, че е така.
Едно момиче всяка вечер
на сън ръката ти държи
и този сън ще бъде вечен
ако не го узнаеш ти.
И всяка вечер както всички
то на прозореца седи,
но вместо хубава усмивка
сълза в очите му блести.

История има всеки човек,
изпълнена с мъка и болка горчива
но нека в историята на твоя мъничък век
ти бъдеш човека,
живял щастливо и гордо!

Не мога сълзите в усмивка да скрия,
сърцето ми се свива от тъга
ти мислиш, че не те разбирам
но знай, немога да живея в самота

Живей, когато ти се плаче
или от плач си сътворен
от бели вълци и гризачи,
които тровят твоя ден!